
.
Казвам се Калин Гайтанджиев. Роден съм и израснах в Тетевен, а вече повече от 20 години живея и работя в София. Женен съм и съм баща на четири деца.
Завърших специалност „Психология“ през 2003 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Първите десет години от професионалния ми път преминаха в Затвора – София, където работих като социален работник и психолог. По-късно бях училищен психолог в държавни и частни училища, както и в Центъра за възстановяване на деца с онкохематологични заболявания в село Опицвет.
Осем години от живота си посветих на системната терапия. Това не беше просто обучение, а процес на дълбоко преосмисляне и преоткриване на себе си.
Системният подход в психотерапията ни учи да разглеждаме личността през сложната мрежа от взаимоотношения и системи, в които живеем.
Моят интерес започна още в работата ми в затвора, когато търсех отговор на въпроса: „Защо човек става престъпник?“ Постепенно осъзнах, че често в основата стои липсата на нещо или някого в най-близката система – семейството.
Опитът ми в училище ме убеди, че промяната при децата е възможна само когато значимите възрастни станат съмишленици. Родителите трябва да са готови да посрещнат промяната и за себе си, за да я предадат на децата.
Освен психотерапията, музиката е голямата ми страст. Израснах в семейство на музиканти, а домът ни винаги е бил пълен с инструменти – китари, цигулки, синтезатори, бас китари, дори кларинет.
Приятелите ми наричат родната ми къща „Къщата със стоте китари“. Баща ми често се шегува, че всяка тухла в нея е нота.
За мен музиката е магия, която пренасям и в терапевтичната работа – в срещите с клиенти, в училище и в семинарите, които водя.
Когато ме питат как се справям с четирите си деца, цитирам думите на Йеспер Юл:
„За да стане човек добър родител, трябва да има най-малко четири деца.“
И добавям:
„И жена, която да обича и за която да е готов на всичко.“
