Двама пътници се срещнали край един извор. Седнали. Единият извадил от торбата си храна и започнал да яде. Другият извадил голям камък и седнал до него да си почива .
– Какъв е този камък? – попитал хранещият се.
– Тежък – отвърнал почиващият.
– За какво ти е?
– Не знам.
– Ха, ти си много странен. Носиш камък, без да знаеш за какво ти е. Сигурно много ти тежи?
– Тежи ми, но си е мой. Знам, че е в торбата ми и го нося.
„Глупав човек”! Помислил си хранещият се пътник, докато приключвал с обяда.
– Е, аз ще вървя – казал почиващият пътник. Изправил се и тръгнал.
– Ей, чакай, чакай! Забрави си камъка
– Не съм го забравил. Реших да го оставя.
Калин Гайтанджиев