Ти си мила, нежна, внимателна,
Tи си ледена, с черна коса.
И е сладко горчива устата ти.
За разходка ме каниш в нощта.
Ти си пламенна, страстна и искаща.
Прегърни ме със бели ръце.
Ти си плашещо жива и искренно
чувам как всеки ден ме зовеш.
Ти си глас и мелодия каменна.
Ти си полет и радост си ти.
При мнозина пристигаш неканена.
Аз те каня през мене мини.
Ти си танц.
И със тебе танцуваме.
На дистанция ти ме държиш.
Но и двамата знаем…
Поискам ли, със усмивка
ще ме приближиш.
Ти си смисъл.
И смислено искам те.
Точно теб пожелавам сега.
Как за всички си толкова плашеща?
Аз съм дъжд.
Ти си жадна земя.
Калин Гайтанджиев