DEMENCIO POPULI

Стоях и гледах нещото пред мен. Въпреки майсторската изработка и меките форми, то ме караше да потръпвам.

- Музеят на Ватикана съхранява хиляди образци от древността.

Гласът на екскурзовода се отдалечаваше заедно с групата. Аз не можех да мръдна. Гледах огромното подобие на купа като хипнотизиран. Беше изработено перфектно. От кърваво червен, полиран до съвършенство камък и изглеждаше зловещо.

- Никой не знае какво точно представлява този експонат. – извади ме от ступора гласът на екскурзовода. - Предполага се, че е вана. Интересното за нея е, че е единственият предмет, оцелял от двореца на Нерон.

- Как така единственият предмет?

- Нерон е бил осъден на Demencio Populi - Народно забвение веднага след края на управлението му. Още тогава хората са разбрали, че е бил зло. Унищожили са статуите му, премахнали са монетите с образа му, сринали са двореца му и амфитеатъра, който е построил. Това е бил начинът на древните римляни да не допуснат злото да се повтори- Demencio Populi. Това тук е единственият оцелял артефакт, свързан с Нерон. Намерен е при разкопки на мястото, където е бил палатът му.

Стоях безмълвен и вторачен в зловещия студен камък. Demencio populi. Народно забвение. Въпросите рикошираха в главата ми.

Demencio populi… Защо тогава Нерон не е забравен?

Demencio Populi… Защо злото винаги се завръща?

Demencio Populi… Защо днес злото е отново тук?

Калин Гайтанджиев