Диалог

–Ей, ехо, ехооооо...! Събуди се! Чули ме?! Съ-бу-ди-се ти казвам!

–Аз не спя, работя и не е нужно да ми викаш.

–Да бе, не спиш! Спиш като пън. Милион и триста години минаха, откакто

заспа. Събуждай се вече, че ми е скучно.

– Разкарай се, ако обичаш. Казах ти, че имам работа и, че не спя. Пиша

код и нямам време за глупости.

– Спиш! Спиш! Спиш! Като мечка спиш, като заклан спиш, ти всъщност

спиш като двете – като заклана мечка!

– Ауууу, сега вече ми стана интересно. Заклана мечка?! Как всъщност се

сети за това? Направо си го представих. Обаче е зловещо. Я дай нещо по-

щадящо.

– Добре! Така ми харесва. Като че ли се събуждаш. Виж така дали ти

допада. Спиш като пияница под мост!

– Ми...май, че е малко по-добре, но много нещастен ми изглежда този

пияният под моста. Опитай с нещо по-цветно, по-топличко такова.

– Ура! Имаме пробив. Спиш като къртица на припек. Добре ли е ?

– Чакай, да си го представя. Припек... да, стана ми малко по-топло.

Къртица... много слепешката е някак си. Не! Не ми върши работа.

Остави припека и смени къртицата с нещо.

– Смени си го ти, аз си тръгвам. Свърших си работата вече. Чао!

– Ей, ехоо, чакай, стой, стой ти казвам! Не си тръгвай! Чу ли ме! Къде си?

Върни се, моля те! Поне ми кажи какво си.

– Ха, ти си много смешен човек. Не се ли сещаш какво съм?

– Не.

– Аз съм твоето въображение.

Калин Гайтанджиев